С ясно съзнание и чисто сърце можем да наречем отминалата 2021-ва година на избор. Да си сложа ли ваксина или не? Продуктът на кой производител да избера? Ще гласувам ли или не? За чия програма и за кого? Ще почивам ли през лятото в чужбина или ще избера България? Не е изключено тази година да е подобна. Въпросите са много, възможностите също, но нашият избор може да бъде само един. И докато някои решения, които взимаме са толкова лесни, че дори не се замисляме, когато ги правим, то други отнемат време, съдържат риск и понякога могат да ни докарат безспокойство и грижи.

Не познавам родител, който да не иска детето му да се развива в добра среда, да получава качествено образование, да бъде обгрижвано, когато не е вкъщи и да му се създават навици за здравословен начин на живот. Ако някой от тези елементи при грижата на детето липсва, тогава се появява тревожност и си задаваме въпроса:

Аз взех ли правилно решение?

Изборът за подходяща частна детска градина в София е голям. Голям беше и изборът ни за политически партии и формации. Изобилие от опции в София имаме още при избор на магазин за хранителни стоки, ресторант, лечебно заведение и в много други сфери на нашия живот. Имаме опции. Но как взимаме решение и как потвърждаваме, че взетото решение е правилно?

Моето дете, например много често ми задава следните въпроси:

• Тати, този защо всеки път паркира неправилно? Той ни пречи да пресечем. Няма ли да го глобят най-после?
• Тати, защо всички сгради в центъра на София са надраскани? Така не е красиво. Нали не е правилно да разваляме красивите сгради? Те защо са го направили? А защо никой не ги е почистил?
• Тати, защо не оправят тия дупки? (възмущава се) Гледай по Неофит Рилски как друса.

В отговора на неговите въпроси аз усещам това безпокойство и загриженост, за което стана въпрос в началото на статията. Осъзнавам тежестта на всяко взето решение и го оценявам по последиците и по резултатите. Но докато в този случай отговорността за обкръжаващия ни свят е споделена, то има решения, за които вината и заслугата са наши лични. Такъв е случаят с избора на правилната детска градина за детето, с избора на правилната среда, в която детето да изгражда чувство за отговорност, а не безнаказаност; усещането за съзидателност, а не разруха; свободата да изразява емоциите си и да говори за тях открито, а не да ги подтиска и крие.

Преди седмица бяхме на почивка. Намирахме се в среда, непозната за детето. Именно в такава изолирана среда децата проявяват своята същност и показват наученото до момента. Понякога неволно, като част от дневните активности, а друг път изявено и съзнателно, търсещи одобрението на авторитета/родителя, децата запяват някоя песен, рисуват звездичка или споделят любопитен факт, който са научили. Така една сутрин чакам детето да се появи за закуска в кухнята. Обикновено след като стане от сън малкият му организъм изпитва глад на войник след 24-часово дежурство по границата и затова той е пръв на масата.

Но въпросната сутрин той не дойде

…защото беше зает с нещо друго. Приближавайки се до стаята му аз чувам как той брои и диша в такт 1-2, 3-4, 5-6, 7-8. Отварям вратата и го виждам наведен към десния си крак да прави стречинг със завидно правилни движения – изпънати крака, прав гръбнак и поглед напред. Невъзмутимо ме поканва да участвам с него в сутрешното упражнение и старателно ми показва последователността – глава, рамене, лакти, кръст, крака. Аз съм в някакъв екстаз. Не смея да изрека нито дума. Изключително приятно изненадан съм от случващото се, а той накрая заявява: „Тати, благодаря ти, че направи загрявка с мен. Мис Цвети ме научи и сега вече и ти можеш.“ Mic drop! 

По-късно същия ден сме на плажа, а аз чета статия за туристическия сезон в Барселона, придружена със снимки на базиликата „Саграда Фамилия“. Детето се вглежда в снимката и гордо възкликва: „Оооо, Гауди!“. Подскочих. Огледах го хубаво. Моето дете е. Оказа се, че в часовете по изкуство в детската градина са разглеждали произведения на известни творци. А в един от тези часове детето ми дори е взело решение. Направило е избор. Решило е че Пикасо му е любим художник, защото имали сходен стил – не е ясно кое е крак и кое око.  

Случки като тези създават надежда. Отвеждат мисълта отвъд хоризонта на поредния работен имейл или работна задача, които в последните две години се превръщат в имагинерен щит, ограничаващ по-далечната перспектива. В един момент удовлетворението от правилния избор за развитието на детето възвръща у родителя човешката суперсила да проектира в бъдещето, да мечтае и да се гордее. 

Има избори, чиито краен резултат не зависи само от нас, но там където отговорността е наша и има отношение към бъдещето на децата ни, е необходимо да сме по-критични в избора си.

А как разбираме, че едно решение е правилно? 

В началото не е съвсем ясно, изисква се търпение и накрая преглед на последствията от взетото решение. Също като при Пикасо –  известен е, но не всички знаем защо. Ако проявим известно търпение и малко усилие, разбираме, че е гениален и накрая ни става любим.